Чудеса.net
Сова – символ. Какво се прави като чуеш кукумявка? Разлика между сова и кукумявка. Чухал, поверие. Бухал и сова. Предсказания.
Совата е интересна птица, която често свързваме със страховити усещания за нощна гора. Но тя притежава уникални качества, малко по-непознати по света. От древни времена тези птици са зловещ символ на тъмната гора, магьосничеството и злите сили.
Совата се явява амбивалентен символ. Това е птица на мъдростта, но също така и на мрака и смъртта. Тя се явява атрибут на богинята Атина и символизира мъдростта, познанието. Совите обладават способността да виждат през нощта, да виждат всичко около себе си, без да се помръдват от мястото си, а само извръщайки глава, тя ви поглежда с мъдър, проницателен поглед. Безшумният нощен полет, светещите очи и пронизителните крясъци са повлияли на това, совата да бъде свързвана със смъртта и окултните сили.
Съдържание:
Считали са я за птица на смъртта в древния Египет, Индия, Централна и Северна Америка, Китай и Япония. Като нощна птица совата е символ на тъгата, носталгията и самотата. Освен това тя олицетворява опустошението и нещастието, тъмнината, нощта, дъжда. В много традиции совите носят опасност, пророкуват беди. В сови могат да се преобразяват вещици, магьосници, зли духове. Приписват им пророчества, а също така и възможността да виждат в тъмното.
Совата като символ
Някога совата е била символ на способността да не изпитваш страх от тъмнината, да знаеш тайни, обикновено забранени за смъртните същества. Но с времето, в късната античност и Средновековието, суеверието придало на совата демонично значение. В днешно време тя е емблема на проницателността и книжната ерудиция.
В египетската система на йероглифите совата символизира смъртта, нощта, студа и пасивността. Тя принадлежи на царството на нощното слънце, спускащо се зад хоризонта и пресичащо езеро или море от тъмнина.
Още в текста: Какво се прави като чуеш кукумявка? Поверие и звук. Чухал и какво символизира бухалът. “Совите не са това, което са”. С какво се храни? Предсказания. Хари Потър.
В индуизма тя е емблема на Яма, властващите над царството на мъртвите. В Индия совата е била почитана като покровител на нощта и посланик от задгробния свят, призван да изпраща душите в царството на мъртвите. Освен това совата служи като върховно животно на богинята Дурга, съпруга на Шива в едно от страшните й превъплъщения.
В Китай совата се е отнасяла към принципа „ян” и се е считала за емблема на „жълтия предтеча” – културният герой Хоун-Ди. Тя се е асоциирала с мълнии и гръмотевици, с лятното слънцестоене. От друга страна са я свързвали с жестокост, зло, престъпления, смърт, неблагодарни деца. Совата е била символ на ковачите; в древните времена тя е била покровител на дните, когато ковачите са изработвали мечове.
За индианците от Северна Америка совата е символизирала мъдростта и пророчеството, смятало се е, че тя може да се притича на помощ. Перата на совата, вплетени в косата, са изпълнявали защитна функция.
В древно Мексико богинята на дъжда е била почитана във вида на свещена сова. При ацтеките и маите совата е символизирала някакво демонично нощно същество, злите предзнаменования и се е явявала атрибут на бога на подземния свят, вестител на смъртта или спътник на душите в отвъдния свят.
В Перу се срещат изображения на жертвен нож във формата на полумесец, на който може да се види божество с клюн на сова. По този начин символът на совата отново се свързва със смъртта и жертвоприношението.
Защо совите не са това, което са? Символика
В гръцко-римската традиция совата символизира мъдростта и е била спътница и атрибут на богинята Атина (Минерва). Совата на Атина – това е нощна птица, птица на тъмнината и гората. Совата се среща в качеството си на атрибут на алегорическите фигури на Нощта и Съня. Със совата е свързана и една от мойрите – Атропос („неизбежната”), която прекъсва нишката на живота.
От атинската традиция води своя произход и мъдрата сова от европейските приказки и басни, и бухалът, кацнал на купчина книги – ембематично изображение на мъдростта.
В християнството совата символизира силата на тъмнината, запуснатостта, уединението, скръбта, лошите новини. Викът на совата – това е „песен на смъртта”. Като същество, водещо нощен живот и въобще загадъчно, совата е станала символ на нечистите сили и магьосничеството. Освен това совата символизира самотата, тя фигурира в сцени, показващи молещи се отшелници.
Счита се също така, че тя е надарена с мъдрост, в това си качество присъства при изображение на Св. Йероним. Совата има и друго значение, при което тя присъства като атрибут на Христос, който се е пожертвал заради човечеството. Именно това обяснява присъствието на совата в сцени на разпятието.
В юдаизма нощният женски демон Лилит (зъл дух) се изобразява в компанията на сова.
Совата в славянството се е отнасяла към групата на нечистите птици и е имала демонични сили. Според поверията, появата на сова край дома или на покрива е било предизвестие на смърт или пожар. В брачната символика тя присъства като символ на вдовица или стара мома. Символът на совата се е използвал и в качеството на талисман. На совата също така са били приписвани роли на пазителка на подземните богатства, съкровища, билки.
Видове сови и особености. Бяла, полярна, бухал и др.
Когато се описват особеностите на совата трябва първо да се спомене размерът на тези птици. Най-малките представители на този вид си е получил и съответното име – бухал пигмей.
Тези птици тежат всичко на всичко 50-80 грама, а дължината им не е повече от 20 сантиметра. Най-голямата сова, това е бухалът. Често се срещат екземпляри, достигнали внушителни размери. Дължина 60-75 сантиметра, а тежест до 4 килограма. Въпреки това независимо от размерите, всички видове сови имат голяма глава и пищно оперение, заради което много често се възприемат като кръгли.
Благодарение на специфичното оперение се формират кръглите й изображения. Големите и красиви очи – те ги правят много успешни хищници. Очната им ябълка е способна да улови големи потоци светлина с минимум усилие, което им позволява отлично да виждат и проследяват жертвите си в нощното време на денонощието.
Ушите на совата нямат ушни раковини. Например „ушатата сова” има снопчета от допълнителни чувствителни пера, които подобряват провеждането на звука непосредствено към ухото. Благодарение на асиметричното разположение, хищникът с голяма точност открива източника на звука, което му позволява да се ориентира бързо.
Трябва да се обърне внимание и на това, че слухът на совата е по-важен от зрението и се явява основно сетиво, без което птицата няма да може да ловува. Краката на всички видове сови са много силни и с остри нокти, което им позволява да убиват жертвите си мигновено.
Нека да разгледаме няколко групи хищници, които се явяват най-изразителни и интересни. Ще започнем с горската улулица. Това наистина е сова чревоугодник, която предпочита да вижда в менюто си само мишки.
Но ако станат кът, може да добави млади гълъби, които още не са напуснали гнездата си, или нелетящи птици. Този вид се среща из цяла Европа, но най вече в Испания, Гърция и т.н. По-рано се е предполагало, че те обитават и в Сибир, но при изследване не са били открити представители от вида. Дължината на възрастен екземпляр може да може да достигне половин метър, а размахът на крилата – до един метър.
Дългоопашатата улулица е совата, която се счита за най-голямата от известните улулици. Дължината на възрастен екземпляр е почти 70 сантиметра, а размахът на крилете може да стигне и 120 сантиметра. За разлика от всички останали представители на совите, при тях няма абсолютно никаква разлика между двата пола. Този конкретен вид не се ограничава само с лов на мишки.
Той също така може да ловува зайци или яребици. Наблюдавани са и случаи на бой на дългоопашата улулица с чапла, за щастие в конкретния случай и двете животни оживяха.
Пещерната сова е разпространена в Америка. Тя прави гнездата си на земята, най-често на равнини или хълмове. Много често гнезди в дупки на други видове, например мравояди или броненосци. Най-интересното е, че тази сова може да съжителства съвършено мирно с другите видове в една и съща бърлога.
Потвърждение за това нееднократно е заснемано от очевидци. Бухалът и ушатата сова от вида „Крале на нощта” – именно така се нарича и един от най-големите представители на совите. Дължината на туловището на този гигант достига 78 сантиметра, а размахът на крилете – метър и половина. Среща се във всички страни от Стария свят.
Въпреки широкия ареал на обитаване, „Кралят на нощта” не трябва да се възприема като обикновен вид, въпреки че се среща често. В горите на Русия този бухал е много рядък, дори е вписан в Червената книга. Забележителното е, че този хищник на практика не странства, той си остава в гнездото година след година. Колкото до лова, то този бухал излиза за храна само през нощта.
Както малки, така и по-големи животни могат да станат негова жертва. Разбира се, всички видове сови обожават мишки, но също така и котки.
Ушатата сова – това е мини версия на бухала.
Този хищник се отличава от гореописаните с това, че има тънко тяло и невероятно развити ушни раковини. Допълнителните снопчета пера правят слуха на тази птица уникален. Трябва да се отбележи, че конкретно този вид се възприема от другите видове много добре. Останалите видове сови не искат да имат нищо общо с бухала, но ушатата сова не предизвиква такова възмущение.
Тя не е толкова агресивна и е много общителна. Понякога може да се види как ушати сови се събират по 20 на едно дърво. Така стоят до късна нощ, а след това отиват на лов.
Бялата сова
е рядка птица и е необикновено красива.
Възрастните екземпляри достигат до 71 сантиметра дължина, а размахът на крилете при тях е повече от метър и половина. Цветът зависи от възрастта. Колкото по-млада е птицата, толкова повече петна има по тялото. Наближавайки старостта, птицата може да стане съвсем белоснежна.
За съжаление такива екземпляри се срещат много рядко и много изследователи търсят с години бели сови – дълголетници. Бялата сова предпочита самотата, не счита и човека за свой приятел по съвсем оправдани причини. Този хищник обича изолирани местности, където провежда по-голямата част от живота си. Най-често се среща в тундрата и представлява великолепно зрелище, особено ако става въпрос за голям и „мъдър” представител, който няма петна.
Има случаи в които тези сови са отнасяли дивеч, отстрелян от ловци. Но в повечето случаи този представител се държи крайно внимателно и се старае да не попада пред очите на хората.
Бялата сова обитава много страни и местности. На първо място това, разбира се, е тундрата, но на практика птицата може да прелита и много по на север. Пътешественици към северния полюс постоянно са срещали този хищник, затова е трудно да се каже къде точно свършва ареалът на обитание на бялата сова.
Бреговете на Шпицбергер, в частност северозападните и южните, също са населени с тези птици, но в неголеми количества. Случвало се е, макар и рядко, да се наблюдават тези сови и близо до новосибирските брегове. Що се касае до тундрата, то по цялата нейна територия тя се среща повече или по-малко. Но има известна закономерност: колкото повече хомяци, които се явяват основна храна на совите в тези територии има, толкова повече сови има и обратното.
Полярна сова.
По принцип полярната сова, чиято фотография всеки задължително трябва да види, не е толкова рядка, но тъй като обитава студените части на планетата, хората се срещат с нея доста рядко. Със сигурност може да се каже, че основна причина за високата смъртност на тези сови се заключава в глада. Совите са силно зависими от популацията на гризачи.
В лоши години загиват до 30-60 процента от младите екземпляри. Ако малките гризачи са достатъчно, то и популацията на сови значително се увеличава. За щастие, даденият вид не е толкова зависим от това, тук по-скоро голяма роля играе човекът, който ловува тези птици. Совите се размножават само веднъж годишно, обикновено в средата на май.
Женските снасят и мътят яйцата си в продължение на 30-34 дни. Понякога количеството на яйцата достига 11 бройки, но обикновено една птица снася 4-6 яйца. Ролята на самеца се заключава в това да добива храна за самката, а по-късно и за потомството. Рядко се случва самката да загине и потомството тогава бива отгледано от самеца.
Чифтосване и размножаване.
Въпреки че совата е хищна птица и големите екземпляри често загиват, например, от стрелба на ловци или глад, те избират своя партньор веднъж в живота. Това се отнася не само за полярните сови, но и за много други видове птици от тази група. Както вече беше отбелязано, окраската на совите се изменя с течение на възрастта.
Младите екземпляри имат петна по цялото тяло, птицата на средна възраст остава с такива само по главата. Но най-голям интерес за изследователите предизвикват тези на преклонна възраст. Ако се удаде да се срещне много стара сова, то е напълно възможно тя да се окаже напълно бяла, без никакви петна.
Но тъй като совата е хищна птица, то съвсем не всички доживяват преклонна възраст, затова и предизвикват нездрав интерес от бракониери, които са готови да застрелят птицата заради собствения интерес. Не случайно тези хищници се опитват да избягват хората през целия си живот. Но случва се и така, че човек може да се доближи прекалено близо, в такъв случай совата обикновено свършва ранена или мъртва.
Но ако опасността отмине, тя бързо се вдига и отлита. Може с увереност да се каже, че бялата сова е птица, която преди всичко се опитва да съхрани своето потомство на всяка цена, затова и винаги го защитава. Затова и самият самец охранява самката, наблюдава околността, и при най-малката опасност и подава сигнали посредством крясъци.
Полярните сови се отличават с това, че ходят на лов не само през нощта и вечерта, но и в слънчеви дни.
Най-често това се случва в следобедните часове, когато совата е особено гладна. Преди да започне лова, птицата каца на висок хълм или дърво и оттам наблюдава известно време. Тъй като полярната сова е птица, която ловува на сравнително малки участъци, то може да бъде наблюдавана в продължение на целия ден.
Безусловно, обикновено даже най-големите специалисти по този вид, не могат да се доближат на повече от един изстрел разстояние от нея. Повечето екземпляри са крайно боязливи, даже въпреки факта, че се натъкват на пряка опасност сравнително рядко, заради обезлюдените им места на обитаване. Възможно е тази реакция да говори за добре развит инстинкт за самосъхранение.
Трябва да се отбележи, че полярната сова – това е птица, която е способна да даде отпор на такива дневни хищници като ястреб и скален орел. Те нападат възрастни сови рядко, но гнездата с малките са постоянно под опасност. Повечето изследователи са стигнали до заключението, че семейството на совите е много различно от това на другите птици.
За това говорят и ред анатомични особености, много от които ги отличават от дневните хищници.
Трябва да се знае също така, че някои групи сови понякога нямат нищо общо едни с други освен някои анатомични прилики. Едни ловуват нощно време, а други предпочитат да го правят през деня. Например, улулиците имат внушителни размери, а бухалът пигмей се явява пълна тяхна противоположност.
Ако ястребовите сови имат сходства с ястребите, то ушатите сови – с бухалите, то полярните сови може да се считат в много отношения за уникални птици, които често съжителстват с патици и други водоплаващи. При това те мирно живеят едни с други. Ако е обусловено и от това, че совата никога не ловува в непосредствена близост до гнездото си за разлика от други хищници.
Макар че в гладен период и това е възможно. Във всеки случай е добре да се разгледа как совата добива храната си. В течение на дълги години учените са провеждали различни изследвания и затова днес разполагаме с много сведения за този хищник. Например, въпреки това, че совата е нощна птица, тя не може да вижда в пълна тъмнина, както и човекът.
Затова ако се постави в тъмна стая, където няма никаква светлина, и пуснат в нея гризач, той ще бъде уловен и изяден в мига, когато издаде някакъв звук. Но всички неестествени условия при търсенето на храна също влияят, тъй като това са горски птици. Совата в много отношения се явява идеалният хищник. Понякога дори се случват конфликти между представители на един и същ вид.
В такива случаи нощната сова избира различни методи на отбрана, тези от своя вид по-скоро се опитва да изплаши, а от бухалите и други големи птици предпочита да се скрие и замаскира в клоните на дърветата. Забележително е и това, че совата чува прекрасно дори, когато лети. Набележи ли жертва – тя бива убита с 99 процента вероятност и може да се каже, че совите грешат изключително рядко.
Те са абсолютни хищници-убийци.
Безшумен полет, великолепен слух и зрение, а също така и остри нокти ги превръщат в такива. Трудно е да се каже дали совите са полезни или вредни. Малките птици ловуват само гризачи, които вредят на посевите, а по-големите могат и да убиват патици и зайци.
Забулена сова.
Кое е забележителното в нейната външност? Начин на живот, рацион и хранене. Как става размножаването на забулената сова. Полза за човека.
Забулената сова е сова с необичайна външност. Ако не вярвате, погледнете лицето й! Изглежда така сякаш на главата на тази птица са надянали бяла маска. Какво се крие под нея?
В науката тази сова се нарича tyto alba. Какви места обитава обикновената забулена сова? Тя може да бъде видяна из всички континенти на Земята с изключение на Антарктида, тъй като дори птици с такова оперение като совите не могат да понесат суровите студове на ледения континент.
Някои учени наричат забулената сова – сова с маймунско лице. Действително има някаква прилика… Хората пък я наричат призрачна сова, полунощница, скърцащ бухал. Как е успяла забулената сова да си спечели толкова прозвища? На този въпрос могат да отговорят само народните легенди.
Какво е забележителното във външността на забулената сова?
Тези пернати достигат дължина до 40 сантиметра. Крилата в размах пък са около метър.
Отгоре птицата е обагрена в рижав цвят с пепеляви петна. Областта около корема има бял цвят, на места с жълти петна. Главата на забулената сова е кръгла, лицето има сплескан вид и бяло оперение. Очите на животното са много големи и изразителни. Така да се каже, външността на забулената сова е доста запомняща се, особено ако я срещнете неочаквано в гората в сумрачен час.
Между другото хората затова и я наричат призрачна сова – защото тя лети почти безшумно, а след това рязко се появява пред лицето на човека. Призрачето Каспър е просто детска играчка в сравнение с появяването на тази птица! Забулената сова има също така пресипнал глас, наподобяващ магарешка кашлица. А също така тя може силно да трака с клюн, предизвиквайки ужас у хората, които са решили да си починат в горската тишина.
Начин на живот на забулената сова и начин на хранене.
Както всички сови, забулената сова е истински крилат хищник. На лов тя отива в тъмната част от денонощието. Особено добрите слухови рецептори и безшумният полет дават на тази птица невероятни преимущества в нощния лов. През деня забулената сова предпочита да спи на прохлада и сянка. Тя прекарва деня си скрита в някое дърво.
В порциона от храна на тази нощна птица влизат полски мишки, малки птици, плъхове, жаби. Ако забулената сова е забелязала своята плячка, тя вече няма как да се скрие от зоркия й поглед и остър слух. Жертвата си совата улавя по време на полет, вдига я с острите си нокти и я отнася на място, където да я изяде на спокойствие.
Как се размножава забулената сова.
Място за гнездене на тези птици избира самецът. Когато той е намерил подходяща „площадка” за строеж на гнездо, той започва със силни крясъци да вика самката, за да може и тя да види – подходящо ли е това място за дом на бъдещото поколение. Ако самката се съгласи с избора на кавалера, то те пристъпват към семеен живот.
Женската забулена сова снася яйцата си в построеното гнездо. Обикновено снася от 4 до 6 яйца. Мътенето продължава малко повече от един месец. След приключването на инкубационния период, на света се появяват малките сови. Те са покрити с нежен пух с бял цвят. Външния вид на малките сови е много смешен и донякъде неугледен.
През първите три месеца след раждането си малките живеят с родителите си, а след това излитат от семейното гнездо и започват самостоятелен живот.
Полза за човека.
Известно е, че всички сови, в това число и забулената сова, са отлични мишелови. За нас хората тези пернати оказват неоценима услуга – те изтребват мишките, които не само могат да изгризат канали в стените на домовете ни, но и се явяват преносители на опасни болести. Затова и би трябвало да им кажем голямо благодаря и да се постараем да съхраним популацията им на нашата планета.
Черната сова.
Черната сова – на латински Tyto tenebricosa е сред най-тайнствените видове сови. Птицата е много слабо изследвана, защото е много потайна, обитава области далеч от населени места и е активна само през нощта. Средната дължите на крилото й е 24-34 сантиметра, при размах стига метър. Дължината на самките е 44-51 сантиметра, мъжките са по-малки – 37-43, тежат 600-700 грама.
Тези сови са със средни за вида си размери и нямат характерните за други видове снопчета пух на ушите. Самките по правило са по-големи и по-тежки от самците – разликата в теглото стига до 350 грама. Основното оперение на птиците е пепеляво-черно. Около лицето имат венец, чийто цвят варира от светло сиво до графитов, от светлите краища постепенно потъмнява към средата. Очите й са много големи и черни.
Долната част на корема и бедрата е тъмна, с малки, неравномерно разположени черни петънца. Краката са с гъсто оперение чак до пръстите, които завършват с масивни черни нокти. Крилата са къси, закръглени и равномерни по цялата дължина на тялото, има малка опашка.
Малките се раждат с бял или сивкав пух, а младите черни сови изглеждат по-тъмни от възрастните.
Най-известният крясък на черната сова представлява продължително низходящо свистене, което често се сравнява със звука на падаща бомба, освен това тези птици могат също така да чуруликат и скърцат като насекоми. Малките, искайки храна от родителите си, издават силни, монотонни и настойчиви писукания.
Черната сова може да се срещне в Нова Гвинея, на остров Япен и източна Австралия, в по-голямата част на щата Кливланд. На територията на Австралия този вид е необичайно рядък, а може и вече да е изчезнал, докато в Нова Гвинея е широко разпространен.
Местообитание.
Черните сови обичат гъсти тропически и влажни евкалиптови гори, а също така местата в началото на горите, заселват се както в равнини, така и на височина до 3600 метра. Те са универсални хищници, които при всяка възможност ловуват всякакви възможни млекопитаещи животни с малък и среден размер. Тяхна плячка може да станат опосуми, прилепи, големи плъхове и по-рядко малки птици и рептили. Черните сови ловят жертвата си, пикирайки към земята.
Има стотици видове.
Совите, които споменахме до този момент са само малка част от огромното семейство на тези птици. Ще изброим още някои малко известни видове, без да имаме претенции за изчерпателност:
Пепелнолицева сова; Минахаска сова; Мануска сова; Малка пепелява сова; Черно-кафява сова; Австралийска сова; Сулавеска сова; Мадагаскарска сова; Червена мадагаскарска сова; Източна маскирана сова; Африканска маскирана сова; Белогръда сова; Сова флорес; Никобарска сова; Яванска сова; Северноамериканска сова; Черноопашата сова; Индийска сова; Андаманска сова; Сова Бекари; Малайска сова; Пустинна сова; Анжуанска сова; Южноамериканска сова; Голокрака сова; Сова Сангих; Колумбийска сова; Тихоокеанска сова; Сова Рюкю; Западноамериканска сова; Палаванска сова; Червенолицева сова; Сантомейска сова; Високогориста сова; Жълтоклюнова совна; Рижава сова; Селшейска сова;Кенийска сова…
Характерният звук на совите.
Защо е интересен на хората?
Както вече бе отбелязано, совите по-често ги чуваме, отколкото виждаме. Ето кратка характеристика на техните гласове, която ще ни позволи да стесним „кръга на заподозрените”. За точно определение е необходим запис на гласовете на совите. И така: силно подсвиркване в два такта – бухал. Ниско подсвиркване във вида на серия от еднотипни звуци – това е дългоопашата и брадата сова (Серията се състои от 5-10 ехообразни викове. )
При ушатата сова серията може да продължи много дълго – не много силно монотонно бучене. Ниско еднотактово подсвиркване – полярна сова. Бръмчащи викове, ограничени в определена кратка „фраза” – дългоопашата и обикновена сова. Силен „хохот” – бухал. Квичене, лай, кашлица –ушата сова, бухал, по-големите сови като брадата и дългоопашата.
Серия от отривисти крясъци, трели – пернатонога кукумявка, блатна сова, ястребова сова. Отделни кратки, рязки изкрясвания – самката на сивата сова, домашна кукумявка. Повтарящо се монотонно свирене – чухал и врабеста сова, малките на ушатата сова. Силно пляскане на криле – ушата и блатна сова. Нерядко от совите могат да се чуят и други звуци, например несилно вряскане, тракане на клюнове, съскане, протяжни назални възгласи и т.н., макар че по тях да се определи вида на този, който ги издава, е още по-сложно.
Тази птица отдавна е станала символ на нощта и горската пустош и ние знаем за нея още от детските приказки. В тях совите често са спътници на магьосници и вещици, а тяхното бухане плаши и кара мравки да пробягват по кожата ни. Звуците от тяхното „пеене” може да стане отличен фон на всяка вечеринка за Хелоуин. Песента на нощната гора не би могла да бъде пълна без звуците на совите така, както всяка песен няма да бъде пълна без своя соло инструмент.
В заключение: Отново някои от по-любопитните факти за совите:
Совата може да завърта главата си на почти 270 градуса. Тя вижда само напред, но възможността да завърта главата си встрани компенсира този недостатък. Совите са птици, които имат уникалната възможност да виждат триизмерно.
Крилата им са създадени по специфичен начин, който не позволява завихрянето на въздуха да бъде съпроводено със свистене, което прави полета им безшумен. Совите имат външно ухо, което се състои от кожни гънки. Ушите им са леко асиметрични, което им позволява точно да се определи посоката на източника на звука. Тези птици феноменално точно определят звука – с отклонение по-малко от един градус хоризонтално и вертикално. Те чуват честота на звука от 2 херца, а хората възприемат 16.
Не всички видове сови са нощни животни, част от разновидностите им ловуват денем. Но когато и да се готвят за лов, те са в състояние да видят жертвата си, най-често мишки, на светлината на една свещ, разположена на разстояние 500 метра.
Някои видове сови се изхранват с риба, тогава крилата им нямат това приспособление, което прави полета им безшумен, но пък имат специална структура на ноктите. Те са покрити със специфични вдлъбнатини, които помагат за здравото захващане на хлъзгавите риби.
Совите са символ на мъдрост, знания, интелект, те разсейват мрака на невежеството. Според различни твърдения се смята, че именно совата помага на притежателя си да надниква в бъдещето и да вижда това, което е скрито за очите на другите.
Фън Шуй експертите споделят, че совата създава около себе си енергийно поле, което привлича благополучието и човек може да се развива в правилната посока. Тя е символ и на богатството, на личностното израстване и духовно развитие. Не случайно любимецът на Хари Потър беше бяла сова.
