Точни признаци на настъпващата смърт. Предсмъртна кома и агония

Открит е точен признак на скорошната смърт. 7 дни преди нея се появяват симптоми. Прието е за смъртта да не се говори. Това не е тема за хора с разклатени нерви. Но ако търсите информация, защото се грижите за терминално болен, тази информация ще ви е полезна. За всеки човек е полезно да се подготви морално и навреме да забележи случващите се изменения.

Признаците на скорошната смърт са два вида – първични и вторични, които се развиват като следствие от първичните. 

Признаците на настъпващата смърт се разглеждат в съвкупност. Наблюдавайки състоянието на болния, забелязваме най-напред…

Изпадане в продължителна дрямка

Болният все по-малко време остава буден. Все повече време е в повърхностен сън, сякаш си дреме. Така тялото икономисва скъпоценната последна енергия и се предпазва от усещането на болка.

Болката се тушира

Тя сякаш минава на втори план, като фон.

Загуба на емоционалност

Първото отражение е върху емоционалността на болния. Той е все по-затворен, има желание да мълчи, вглъбява се. Не изразява чувствата си. Отпада желанието да задава и да отговаря на каквито и да било въпроси. Естественото любопитство към външния свят и бъдещето изчезва. Вече няма теми. Болният не се интересува от бита, от лекарствата си или от околните.

Дълбочината на тези прояви зависят от характера на болния и от конкретната ситуация, отношения и т.н. В най-тежките случаи отиващите си стават апатични и вяли. Те спят по 20 ч. в денонощия, ако не изпитват остри болки и няма сериозни дразнители наоколо. За съжаление този дисбаланс носи риска от застойни процеси, проблеми с разсъдъка и ускорява леталния изход.

Отоци по краката

Доста достоверен признак на смъртта. Те често са придружени с петна, вкл. и на ръцете. Задържането на течности и кръв показват срив в работата на бъбреците и кръвообращението. При някои тежки болести като рака бъбреците не съумяват да очистят токсините и те отравят цялото тяло. Нарушават се обменните процеси. Кръвта се движи неравномерно, ето защо се формират петна. Стига се до „спиране“ на крайниците.

Проблеми с възприятията

Слухът, зрението и др. възприятия се променят на праха на смъртта. Болният не усеща нормално случващото се наоколо. Такива промени стават на фона на мощна болезненост, на онкол. поражения, застой на кръвта или отмиране на тъкани. Често пред смъртта се наблюдава феномена със зениците – очното налягане спада и при натиск може да се види как зеницата се деформира, заприличвайки на котешко око.

Относно слуха е различно и относително. Той се поправя и обостря, но като признак на агония.

Намалено желание за храна

Влошава се апетитът  – това е признак на скорошна смърт. Болните постепенно се отказват от всякаква храна. В началото намаляват количеството, а след това отпада рефлексът за гълтане. Възниква необходимост от хранене със спринцовка или вливане на системи. В половината случаи има полза да се подават глюкоза и витамини. Но ефективността на такава поддръжка е съвсем минимална.

Организмът се старае да употреби запасите от мастни клетки и да минимизира загубите. Затова умиращият отпада, сънлив е и диша определено затруднено.

Нарушени естествени нужди

Проблемите с облекчаването са от сигурните признаци на наближаващата смърт. Освен това сами по себе си те влошават състоянието на болния. Когато той не се изхожда редовно, тялото се отравя.

Пречистването през бъбреците също се затруднява. Те пропускат по-малко течности и урината излиза наситена. В нея има концентрация на киселини и дори кръв. За облекчаване може да се сложи катетър, но той не е панацея.

Проблеми с терморегулацията

Слабостта е естествен признак на отпадането на живота. Тялото по трудно поддържа температурен режим и започва агония. Краката изстиват. Кръвта циркулира по-зле. Организмът се бори за живот и се старае да поддържа работата на основните органи. Той „прежалва“ крайниците и се концентрира върху жизненоважните части. Затова крайниците побледняват и дори посиняват с венозни петна.

Слабост на организма

В тази част има вариации спрямо различните ситуации. Някои болни са просто отпаднали, други губят телесна маса. Настъпва период на самоизолация, който се утежнява от интоксикации и некрози. Болният не може да повдигне ръка или да отиде до тоалетна.

Замъглено съзнание

Мнозина виждат признак на настъпващата смърт в изчезване на нормалната реакция на болния спрямо околния свят. Виждат се агресивност, нервозност или пасивност.

Пропадат паметта, има пристъпи на страх, параноя. Болният не веднага разбира какво се случва и какво настъпва. В мозъка отмират участъци, отговарящи за мисленето. Появява се явна неадекватност.

Предагония

Това е защитна реакция за жизнено нужните с-ми в организма. Представлява изпадане в ступор или

Предсмъртна кома

Основна роля играе регрес на нервната система, който повлича:

• Редуциран обмен на веществата;
• Недостатъчна вентилация на дробовете;
• Поражение на органите.

Агония

Тя се регистрира в най-крайните минутки преди да приключи животът.

Изглежда като явно подобрение. Близките се обнадеждават, но това е израз на разрушителните процеси, които текат в организма.

Агонията е последното усилие на тялото да съхрани живота, да продължи да съществува, да задържи основните си функции.

Отбелязва се

• Подобряване на слуха и възвръщане на зрението;
• Нормализиране на дишането;
• Регулиране на сърдечните съкращения;
• Възстановяване на съзнанието;
• Мускулна активност от типа на конвулсиите;
• Намалена чувствителност на болка.

Агонията е от минутки до 1 час. Обикновено тя предвещава клинична смърт.

Клинична смърт – мозъкът е още жив, но спира постъпването на кислород в тъканите.

Описахме типичните признаци на смърт при болен човек, който постепенно се придвижва към смъртта. Това не важи за други обстоятелства за летален изход – нещастен случай и т.н.

ТУК: Животът след смъртта надхвърля и най-развинтеното въображение 

Какво чувства умиращият?

Изследване в NYU Langone School of Medicine в Ню Йорк регистрира научно какво изпитва човек в момента на прехода към смъртта. Учените са категорични:

Умиращият всичко осъзнава и разбира

При много хора възниква страх от неизбежното. Това е неприятно усещане за тези, които не са вярващи или умират в самота.

Страх от момента на умиране

Човек се чувства по напълно непознат начин. Нищо подобно не е изпитвал преди това.

Съзнание след смъртта

Това е ключово откритие. Оказва се, че известно време след официалната констатация на смъртта човекът все още е в съзнание. Той разбира, че е умрял и напълно усеща (чувства) света около себе си.

Това бива изяснено от група изследователи под ръководството на проф. Сам Парния. Много години неговият екип наблюдава състоянието на умиращи и събира показания от преживели клинична смърт.

Главният извод на изследването: сърцето спира, но мозъкът продължава да функционира, остава активен. Умът живее. А това значи, че човекът осъзнава смъртта си. Той осъзнава, че тялото му вече не реагира. Ако пожелае да вдигне ръка, не може. Тялото му не го слуша.

Първите усещания са за

Заключен в собственото си тяло

Той чува, вижда и усеща околните, но не може да им даде знак или да им каже нещо. Ето защо много пациенти след връщане от клинична смърт имат толкова богати разкази за обстановката, проведените над тялото му разговори, спасителните операции и т.н.

Научно

Впрочем съвременната медицина отдавна знае, че мозъкът умира по-късно от сърцето. Това даде възможност да се трансплантират сърца.

Какво е новото?

Преди това изследване се смяташе, че ако мозъкът не се поддържа, той скоро ще последва сърцето. Но сега се разбира, че не е толкова скоро. Ню-йоркските лекари откриват, че времето е много повече, макар и индивидуално като конкретна продължителност.

Болница в Йерусалим – Haddassah, анализира разкази на завърнали се от смъртта и открива, че т.нар. преглед на живота е свързан с активност на онази част от мозъка, която пази спомените. Лекарите смятат, че това е последната зона, която бива засегната от дефицит на кислород и загуба на кръв. Затова човек загубва съзнанието и бавно умира, но спомените му „минават“ пред очите му.

Колко се живее след смъртта

Тази част се изяснява в Стокхолм. Там изследват в течение на 10 г. 2060 шведи на възраст 40-90 г. в самия момент, когато спира сърцето. Датчици фиксират състоянието, независимо от това дали човекът може да бъде реанимиран или умира.

40% от изследваните са били върнати към живота. Впоследствие някои от тях – около половината, успяват да разкажат нещо за усещанията си. По разказите се фиксира продължителността на функциониране на мозъка след спиране на сърцето (кръвообращението).

Изводът: човек е в съзнание още 4 до 6 минути след смъртта.

ТУК: Какво се случва 40 дни след смъртта?

Предсмъртни видения

По време на предсмъртна кома се появяват видения. Дали умиращият вижда живота след смъртта или е просто илюзия на отмиращия мозък?

Материалистически настроените учени вярват, че в момента преди самата смърт в мозъка на човека става взрив на мозъчна активност. Именно тази хипер активност предизвиквала предсмъртните видения и други неща от типа на светлината в края на тунела, твърдят те. Точно тогава човек, “върнал се от оня свят” разказва, че за секунди е видял целия си живот, само за един миг време.

Други хора пък споделят как по време на настъпилата им клинична смърт се отделят от телата си и се издигат нагоре като след това виждат себе си отстрани или пък се движат  по коридорите като духове.

Това се случва заради лишения от кислород мозък, който получава изблик на енергия и последен електрически импулс, заявява д-р Лахкмир Чавла от Медицинския център при Университета “Джордж Вашингтон”. Дано поне си е заслужил заплатата с тези думи!

След това, твърди той. този заряд се изстрелвал като “каскада” на мозъчната активност, вследствие на което човек получавал видения. Това е само едно обяснение за тайнствените видения. Лекарите отхвърлят метафизиката.

Какво мисли духовната наука

Виждането на духовната наука обаче е съвсем различно. Непосредствено преди смъртта или по време на така наречената “предсмъртна кома” астралното тяло на човека започва да се отделя от физическото. То също има своето зрение, което обаче се отличава от зрението, при което виждаме с очите си.

Астралното тяло получава “видения”, тоест то започва да вижда какво се случва “оттатък”, преди да е настъпила самата смърт. Тази опитност се потвърждава и от ясновидци като Рудолф Щайнер, който има много книги и лекции, посветени на въпроса.

Предсмъртните видения и комата преди смъртта загатват на умиращия за великолепието на живота между смъртта и раждането, без да му показват цялата картина. Ето защо хората, които са се завърнали от смъртта, винаги разказват едно и също.

Това не се дължи на електричеството в мозъка. Електричеството е характерно проявление на негативния енергиен двойник у човека, който има грижата да го заблуди, че духът произлиза от материята, а не обратното. Факт е, че откакто човечеството е поело пътя на материализма, демоничните явления, които го спохождат, са се увеличили значително.

Това не отрича наличието на електромагнетизъм в тялото и нервите. Има! Но просто неговата роля е в това, да заблуждава хората, че съществува само “сега” и “тук”, че онова което не може “ръчица да барне”, просто го няма.

Не смесвайте отделянето на астралното тяло с електромагнитните импулси в тялото, съветват последователи на учението на Рудолф Щайнер! Не бъдете материалисти приживе повече, отколкото е необходимо, защото след смъртта вече няма да можете да изберете Христос. Правилният избор се прави, докато сме живи!

Видео: Къде отива душата – предаване на Ст. Керев

Вижте още ТУК за прераждането: има ли го, един истински случай…