Как Холивуд изкривява истината за тайните общества и създава романтичен техен портрет?
Някои холивудски филми изкривяват напълно истината за тайните общества, стремейки се да създадат романтичен техен портрет. Много филмови интриги са базирани на тайните общества и една от тези ленти носи заглавието „Съкровището”.
Филмът „National Treasure” е една прекрасна история за търсене на съкровище, чийто главен герой Никълъс Кейдж още от дете търси информация за семейната си история. В този момент се появява дядо му, който разказва невероятно изкривена „приказка” за рицарите тамплиери и за фримасоните. По негови думи, рицарите тамплиери са открили под храма на Соломон голямо съкровище и са го върнали в Европа. След това същите тайно пренесли съкровището в САЩ и тогава, променяйки името си, започнали да се наричат фримасони.
Разбира се, това въобще не е вярно, защото самите тамплиери изчезват през далечната 1312 година – много преди създаването на САЩ.
Тамплиерският орден е забранен от папата през 1312 година и само

Окото на дядото, който разказва увлекателната история, се превръща във всевиждащото око на Великия архитект на Вселената
две години по-късно последният „велик майстор” Жак дьо Моле е изгорен на клада.
Филмът „Съкровището” има за цел да убеди зрителя, че фримасоните са американска институция. Но истината е такава, че те са европейско тайно общество от Средновековието, което наистина има ложи и в САЩ, но само с цел разширяване на своето влияние. Според лентата, тяхната цел е да пазят великото тамплиерско съкровище, докато те са древен орден на строители, които съчетават и се водят от ученията на розенкройцерите, илюминатите и тамплиерите.
Може да се твърди, че фримасоните са духовни наследници на рицарите тамплиери, защото точно като тях базират цялата си философия на гностицизма, изучават езотерични науки и строят паметници. Погледнато от този ъгъл, „Съкровището” е една романтична история за фримасонството. Езотеричното значение, което носи този филм, са някои велики истини за „посветените”, т.е. за тези, които участват в окултни братства. А екзотеричната история цели да заблуди широката невежа аудитория.
Съкровището, за което се разказва във филма, всъщност е окултното познание, което може да „направи” бог този, който го притежава.
А лутането на главния герой, който е на пътешествие, и се стреми да реши сложните загадки, символизира посвещенията, през които всеки трябва да премине, ако иска да достигне до по-висше познание. Никълъс Кейдж, когато попада в тъмната пещера, запалва факела на просветлението, за да открие пътя към скритото познание. Тук той е в ролята на Луцифер, който носи светлината и показва правилния път.
Интересен момент е и финалът на филма, когато виждаме
инспектора от ФБР, с когото разговяра главният герой, че носи масонски пръстен. Типично за масонските ложи, ченгето защитава своя брат-масон, макар че е откраднал Декларацията за независимостта, и арестува лошите момчета, които, естествено, не са масони. Тук за пореден път ставаме свидетели, че масонската клетва стои над всички други закони.




















